Принцесата от плюшеното царство

–  „…И заживели дълго и щастливо!“,  каза Мириам, усмихна се и затвори книгата с приказки. Клепачите й вече  бяха натежали достатъчно, за да се отдадат на заслужена почивка. Погледна към дъщеря си Пенелъпи и осъзна, че тя бе заспала много преди принц Каспиан да се ожени за принцесата на балонения риф Салманеа. Доближи се и целуна розовите й бузки, прошепна нежно „Лека нощ, прелестна принцесо!“ и притвори тихо вратата, за да не я събуди. Мириам загаси и последната лампа, след което и тя се предаде доброволно във властта на сънищата. Нощта беше толкова тиха и спокойна, че оркестърът от щурци в задния двор на къщата се чувстваше неудобно и се задоволи само с изпълнение на кратка, но запомняща се мелодия. Звездите се бяха разпръснали из цялото небе и грееха толкова силно, че в стаята на Пенелъпи се виждаше тяхното божествено красиво отражение. Изведнъж една от тези небесни светлини се отдели от останалите, очерта формата на сърце и потегли стремглаво надолу. Примерът й последваха още две – и те направиха впечатляващ пирует, рисувайки с изящество образа на мече, след което се спуснаха с космическа скорост към земното царство. Падащите звезди се изгубиха някъде в далечината, а танцът им продължи само броени секунди. Жалко, защото Пенелъпи така силно мечтаеше да ги види. Бяха й разказвали как звездичките растат и слушат родителите си, за да може след това да придобият специални сили и да изпълняват всяко едно желание на децата. Пенелъпи дори и не подозираше за възможността, която пропусна. Само след миг обаче луната се усмихна, а стаята на малката спяща красавища се озари в приказно бяло. На малкото й прозорче, от което всяка сутрин Пенелъпи съзерцаваше пленителния изгрев заедно с всичките си плюшени играчки, се приземиха три ярки звездички. Същите онези, които нетърпеливо се насочиха към вселената на човеците и се изгубиха в нощните тонове на небосклона. Само с няколко въртеливи и грациозни движения звездичките се преобразиха в три сладки, меки и пухкави мечета – принцесата на плюшеното царство Пухина и нейните феи-помощници –Ния и Мия. Пухина направи жест с малкото си плюшено пръстче, за да предупреди останалите да пазят тишина. Тя беше от онези принцеси, които притежават истинска грация и голямо пухкаво сърце, готово да се сгуши до всичко и всички, както и да раздава топла и мека любов. Беше висока почти колкото нощната лампа, под чиято светлина вечер Мириам четеше приказки на малката Пенелъпи. Ръстът на принцесата на плюшеното царство й позволяваше да се промъква дори и през минимално открехнатите прозорчета на детските стаи и да гушка послушните деца. Очите й бяха тюркоазено сини, но при прегръдка тутакси придобиваха розов цвят – цветът на истинската любов и загриженост. Пърхането на дългите й мигли наподобяваше величествения полет на колибри, а снежнобялата й козина бе олицетворение на цялата доброта, която душата й съхраняваше грижливо. Меките крачета на Пухина пристъпваха безшумно, а приказната й червена рокля се стремеше да повтаря всичките й движения. Принцесата се доближи максимално до Пенелъпи, затвори очи и се приготви за силна прегръдка. На крачетата си Пухина имаше звездички, които грееха толкова силно от любов към децата, че имаше опасност те да се събудят и да разкрият тайната на плюшеното царство. Всяка една малка звездичка символизираше зарадвано с топла прегръдка дете. Пухина разпери нежните си пухкави ръчички и се вкопчи в Пенелъпи. Принцесата беше толкова мека, че се изгуби от любов и нежност. В този миг на крачето й се роди и засвети още една звездичка. Очите й искряха от щастие, защото вече беше гушкала стотици деца, а пухкавите й крачета приличаха на приказен звезден небосклон. Пухина целуна Пенелъпи и побърза да се оттегли, защото съвсем скоро слънцето щеше да се събуди и да изгрее. Феите-помощници избърсаха сълзите си от умиление и радост и последваха принцесата на плюшеното царство. Все пак имаше още много деца за гушкане.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *